В североизточния край на Добруджа се намира един вълшебен кът,

Демир баба - Железният баща

В североизточния завършек на Добруджа се намира един магически ъгъл, кондензиран с естествени и исторически забележителности. На шейсетина километра от резервата Сребърна, измежду естествените хубости на Лудогорието, се простира същински археологически парадайс. Именно в Делиормана, до градовете Исперих и Завет, е легнал историко-археологическият резерват „ Сборяново ” до фамозното селце Свещари. Някога тук бил ситуиран градът на слънцето Хелиос, а през днешния ден мястото преплита в едно голям брой култури – тракийска, римска, християнска, мюсюлманска.

Пред тракийската царска гробница и могилиния комплекс е полегнала тучна морава, от която се спускат стотици стъпала в живописна котловина. В подножието на хълма се спотайва лечебната околност и храмът на Демир баба теке. Къщата и гробът на Железния татко притеглят поклонници освен от България, а и от прилежащите страни. Триметровият гроб на най-почитания светец измежду алианското (казълбашко) население на Североизточна България е място, където хора от разнообразни религии извършват куп странни ритуали за здраве, благополучие и обич. От могилите на Свещари през Демир баба теке минава " Пътеката на тестването ", която пречиства от греховете и носи същинско рисково преживяване. Влизайки в живописната гора, незабавно се набива на очи какъв брой посещаван е Демир баба теке. Дърветата и храстите са накичени със стотици хиляди облекла и парцалчета, които съгласно поверието подсигуряват, че светецът ще извърши желанията на посетителите. В археологически резерват „ Сборяново ” идват доста заболели, бездетни и влюбени през цялата година. Ритуалното измиване, лягането върху канара, стартирането на пари в улей... са дейности, практикувани от епохи. Святото място при Свещари е известно още от VI в. прочие н. е. и е било тракийско светилище на подземните божества, водата и здравето по времето на гетите. В дълбоката сенчеста котловина в подножието на Камен хълм, до непресъхващ извор, е самото светилище. Запазени са скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите, вдълбани в нея. Вградените в стената големи скални парчета са от гетски храм. Там и през днешния ден туристи лягат за здраве и мощ. В Средновековието на Демир баба теке в Свещари е имало християнски параклис. Историците, братя Шкорпил са разкрили преди век огромен каменен кръст на хълма, който е липсващ. Сега тук се организират археологически разкопки, с цел да се реставрира антично тракийско населено място. Интересът към гробницата на Демир баба (Железният баща), където са живеели голям брой дервиши е неотслабващ. На това място се преплитат християнски, алиански и сунитски обичаи. Реалността се смесва с мистиката. На Гергьовден на големите поляни пред могилите на Свещари се събират хиляди мюсюлмани на голям събор и принасят курбан на светеца. Всеки месец май Демир баба теке се посещава от стотици поклонници от страната и чужбина. Туристите хвърлят пари за здраве в лечебния извор, бъркат в ”очите на дявола ”, мятат камъче към процепите в стената, с цел да схванат дали ще имат рожба. Връзват парцалчета по дърветата, храма, които са милиони.

Кой е Демир баба?
Според легендата Железния татко бил талантлив с неимоверна мощност богатир. Когато настъпила суша, бръкнал с ръка в земните глъбини и бликнал чудодеен извор. Водата му била лечебна. Силата и нараства на Гергьовден, Илинден и Димитровден, когато тук е стълпотворение от христяни и мюсюлмани. Според преданието Железния татко се изкачвал с две крачки от извора на платото, до момента в който на елементарния човек са му нужни много старания и хубава екипировка, с цел да мине през пролуката в пещерата и да се пречисти от греховете си.

Дървеният ковчег на Демир баба непрекъснато е покрит от блага. В двора на храма има антични остатъци, в пролуката на които се хвърля камъче. Влезе ли то в процепчето, това е знак, че те чака рожба. Едни прокарват пари през каменен улей, с цел да се множат активите му, други полягат на двуметрово, наклонено каменно легло, което се е полирало от многовековната приложимост. Този обред подсигурява здраве, както и измиването с водата от язмото, вътре в двора. Каменните чудотворни реликви са от тракийско светилище, което е съществувало допреди 4 века. Могилите на Свещари, които са най-големите в страната ни и са на 200 м разстояние от Демир баба теке, връщат към специфичното предопределение на тази околност в предишното. Няма още открити остатъци от христянската църква, само че съгласно историка Карел Шкорпил в нея е била гробницата на хан Омуртаг. По време на Турската империя гетското и христянското светилище става свещено място за казълбашите. В дословен превод думата значи „ червеноглавите ”, тъй като през XVI в. алианите носели на чалмите си 12 червени ленти. Те имали друг обичай, облекло и традиции. Казълбашите нямат джамии, не носели шалвари и не забулвали лицата на дамите си през вековете, което през днешния ден не се съблюдава. Почитали огъня, камъка и изключително своите мъртъвци. Най-голямата им реликва на Балканите е Демир баба теке.

Тръгвайки си от лечебната околност се изкачва рид, прорязан от каменна алея със стотина стъпала. Тя води до входа на музейния и археологически комплекс „ Сборяново ”. Намиращата се тук Свещарска гробница е в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Регионът е оживено културно и религиозно средище от 1 в. на н. е., като могилите, некрополът, гробниците и светилищата са ситуирани на повърхност от 100 дка. Преди 26 години тук е открита една от най-големите археологически находки – Гинина могила. Свещарската гробница е наречена чудото на тракийската архитектура. Намерените амфори, гръцки съдове и други предмети от елинската ера сочат, че в северната част на Демир баба теке е имало град. Най-вероятно това е бил градът на слънцето - Хелиос и гетите търгували отсам с гръцките градове колонии по Черно и Бяло море. Имало е кей, който е отвеждал лодките до Дунав. Сега тук се простира чудно хубава зелена гора, която пленява с хубостта си.